Анализите и споровете върху класическия марксизъм обикновено се фокусират около няколко произведения, които формират основното ядро на марксистката концепция („канона“). Без да пренебрегвам тези съчинения (особено „Капиталът“), тук вниманието ми е насочено към друг набор от произведения, повече-то от които имат ярко публицистичен характер или по-тесни партийно-политически цели. В по-голямата си част те са свързани с конкретни политически събития и отразяват „злобата на деня“. В още по-го-ляма степен това се отнася за кореспонденцията на Маркс и Енгелс помежду им и с други лица.

Точно този род писания най-добре и най пълно разкриват възгледите на Маркс и Енгелс за геополитическата динамика през XIX век. Това е проблематиката за нациите, империите, колониалните и зависимите народи. В трудовете и писмата на Маркс и Енгелс има богат материал по тези теми, който е слабо осветен и недостатъчно анализиран не само у нас, но и в огромния масив на марксологията изобщо.

Възгледите на Маркс и Енгелс по тези въпроси налагат да преоценим основни положения от марксисткия канон. Освен това, настоящият анализ предизвиква размисли 3а процесите в съвременния свят и по-специално за сблъсъка между Изтока и Запада.