Книгата е посветена на препревеждането като трайно и динамично явление в историята на литературния превод и културния обмен. В нейната първа част се прави опит за картографиране на изследванията по тази тема. Засягат се въпроси, свързани с дефинирането на препревода, с мотивите за създаването на нови преводи на вече превеждани литературни текстове, с езиковите и извънезиковите фактори, които влияят върху избора на творби за препревод, с интертекстуалните релации между поредица от преводи на един и същ оригинал. Тези аспекти се илюстрират с примери от международната и българската преводаческа практика с акцент върху превода на художествени произведения на и от немски език. Във втората част изведеният комплексен методологически модел за проучване на историята на превода на една литературна творба в приемащата култура е приложен при съпоставителното разглеждане на трите български превода на разказа на Франц Кафка Die Verwandlung. Анализът отчита широкия контекст на световната и българската преводна рецепция на автора, индивидуалните профили на тримата преводачи - Димитър Стоевски, Венцеслав Константинов, Любомир Илиев, релевантните за превода езикови и стилистични особености на творбата, както и рецептивни реакции спрямо различните ѝ преводни версии. Книгата предлага задълбочен поглед към препревода с неговите социокултурни, властови, личностни, езикови измерения и е насочена както към специалисти в областта на преводознанието, така и към читатели с интерес към превода, литературните и културните взаимодействия.