Доктор Николай Петков е свещеник.

Енорията му е в забутано място, с което изглежда се обяснява факта, че е обиколил (почти) целия видим свят. Светът, който препоръчва себе си за истински и се саморазобличава като банален. Отец Николай изповядва, че и той, като всеки човек от втората декада на XXІ век, мери нещата в този свят според курс „продава” и курс „купува” при очакване да сме онова, което сме спечелили, плюс онова, за което сме похарчили спечеленото. Пита се какво печелим и за какво се харчим.

Наличният свят е ущърбен, какъвто е и човекът в него. Те, и човекът, и светът, имат спешна нужда от ново бъдеще, ако не държат да се разпаднат като лист изгнила хартия. Виталността на творението изисква то самото да бъде направено по-артистично и по-интелигентно. От сътворяването на бъдеще, различно от логично очертаващото се, зависи колкото настоящето, толкова и миналото на вселената.

Бог е създал филма, наречен живот, но от нас зависи неговото качество.

Георги Каприев