„Погромите на България“ от Петър Тодоров е уникално по рода си свидетелство и мащабно историко-политическо изследване на съдбоносен период от българската национална история – от формирането на Източния въпрос до Балканските войни и Първата световна война. На основата на множество архивни документи, с ясна аргументация и с критичен, на места остро саркастичен почерк авторът проследява хронологията на събитията, като в същото време прави задълбочен анализ на причините, механизмите и отговорностите за националните катастрофи, които бележат развитието на българската държава в началото на ХХ век.

Петър Тодоров разглежда политическите и военните процеси, на които е пряк свидетел, в широкия контекст на европейската дипломация и съперничеството между Великите сили. Специално внимание е отделено на ролята на Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия и Франция, както и на противоречивите интереси на балканските държави. „Погромите на България“ е не само разказ за войни и дипломатически провали, но и опит за осмисляне на връзката между идеалите и политическата реалност. Авторът настоява, че трагедията не е неизбежна съдба, а резултат от конкретни човешки решения, от пропуски и слабости на политическите лидери.

Книгата представлява изключително ценен документален източник за историци, студенти и за всички читатели, които търсят задълбочено обяснение на причините за едни от най-трагичните събития в българската история, както и на уроците, които те носят.

Петър Тодоров (1881–1955) е български политик и общественик. Роден е в Ловеч, завършва прогимназия в родния си град, а след това – гимназия в Самоков и финансови науки в Берлин. Участвал е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Избиран е три пъти за народен представител, бил е министър на финансите в три правителства, редактор във в. „Радикал“, сп. „Демократически преглед“, в. „Изгрев“.