„Невидимо синьо“, едно невероятно пътуване през невидимите полета на човешкото съществуване, разказ за човешките отношения откъм невидимата им страна, през дълбоко личното, премълчаното, неузнатото, невидяното. Книга, която задава въпроса как и защо се вкаменяват сърцата на хората и защо животът може да бъде разгледан като процес на превръщане в камък. И наистина ли естественото състояние на човека се оказва... самотата?

"Антоан дьо Сент-Екзюпери е казал в „Малкият принц“, че най-същественото е невидимо за очите и може да се види единствено със сърцето, всички знаем това. На пръв поглед в романа „Невидимо синьо“ на Лъчезар Ангелов продължава тази вечна тема, но тук отиваме към една друга философска гледна точка, онази на възрастните, които вече не вярват в приказки, защото сърцата на близките при Лъчезар Ангелов с времето се превръщат в… камък. А спасението от вкаменяването може би е в… синьото цвете. Очаквано и логично, познавайки отлично автора.

Романът продължава характерната авторска линия на съчетание от завладяваща история и дълбока философия, опираща се на редица интертекстуални връзки със световни творби и, разбира се, на безценен житейски опит. Основна тук е темата за загубата, търсенето и откриването, съществуването или несъществуването на смисъла, но пречупена през чисто човешкия поглед, елегантно съизмерена с признати авторитети в областта на изкуствата и изводите, които се налагат, не са модерна и търсена като ефект поза, не са натрапени, а по-скоро са философски заключения, продиктувани от житейския опит, идващи съвсем естествено и пораждащи нови и нови смислови интерпретации. И именно това е най-ценното у неговото писане, способността на текстовете му да те подтикнат да мислиш.

Сюжетът на романа не само разглежда човешките отношения откъм невидимата им страна, през дълбоко личното, премълчаното, неузнатото, невидяното, но и ясно ни води към въпросите как и защо се вкаменяват сърцата на хората и защо животът може да бъде разгледан като процес на превръщане в камък. И наистина ли естественото състояние на човека се оказва… самотата. И продължаваме да се питаме – дали ставаме по-устойчиви, или по-безчувствени с времето? Има ли смисъл да търсим другия, ако още с раждането си сме обречени на самота? И друго – всяко сърце ли се превръща в камък? После се замисляме и за своето, понеже Лъчезар Ангелов елегантно успява да обмисли живота според себе си. И да ни провокира да сторим същото."
Ива Спиридонова, редактор