"Темата за значимото място на готите и изобщо на старогерманския елемент в българската история, дори в немалка степен и във формирането на българската народност, е нова, сензационна за широката общественост в България. Но по-странното е, че доскоро тя оставаше непозната и неосъзната и за голяма част от българската научна общност, която би трябвало да има професионално отношение и интерес към този проблем.
Кои са причините? Защо доскоро темата за готите в историята на българските земи е била пренебрегвана и маргинализирана?
• Липсвали са системни, комплексни, дългосрочни проучвания на въпроса от цели научни колективи, които да го осветлят и представят в цялата му мащабност и значимост, като синтезират археологически, историографски, езиковедски, антропологически и друг базисен материал. (Имало е само някои собствени, в известен смисъл изолирани разработки по дадени въпроси на готското присъствие от отделни учени и най-вече от Иван Велков и Велизар Велков.)
• Тъй като епохата, в която готите идват и се заселват по българските земи /III-V в. сл.Хр./, се свързва с упадъка на Късноримската империя, а до образуването на славянобългарската държава предстоят столетия, междинността, а под някаква форма и неатрактивността на съответния исторически период за тогавашните представи на нашата наука го оставят до голяма степен непроучен у нас и по „технически причини". В историографията, и то не само В България, противоборстват две тези и школи за този период - едната застъпва становището за рязко разграничаване и прекъсване на развитието между епохите на Античността и Средновековието, а втората набляга на континуитета, на постепенния преход между тях. Именно тя у нас е немислима без зачитане на готското присъствие.
• Готски и други старогермански паметници по нашите земи са открити и идентифицирани сравнително късно (първа е крепостта до плевенското село Садовец през 30-те години на XX век). /.../"
Росен Милев