Съвременната държава България заема югоизточния ъгъл на Европа. Територията й е 111, 000 кв. км, а населението около 9 милиона души. По територия и население България заема 12-13 място всред петдесетте европейски държави, но е сравнително непозната за европейския свят. Едва ли тук е мястото да търсим причините за този факт. И все пак главната причина се състои може би в обстоятелството, че България и българите не „произвеждат" в последните петдесет години „лоши" новини, които да поставят страната и гражданите и на челно място в прайм-тайма на осведомителните агенции и медиите. В периода на комунистическото управление (1944-1989 г.) в България не се случиха чешки, унгарски или полски събития (което не е чак толкова хубаво според някои). Преходът към демокрация и пазарна икономика също стана мирно и тихо без кървавите екцесии, обагрили прехода в Румъния или Русия. България избегна и гражданската война, разтърсваща и днес съседна Югославия. В България, въпреки, че значителен процент от гражданите й принадлежат към различни народностни малцинства и се
изповядват няколко религии (православие, католицизъм, ислям и юдаизъм) няма никакви етнически или религиозни проблеми. Специалистите в тази област дори заговориха за български етнически модел, осигуряващ
мир, разбирателство и сътрудничество между етнически и религиозни общности. Това е интересно за специалистите, но не и за главните редактори на вестници и списания. А жалко. Поне В страните от Европейския съюз чийто член България ще стане след няколко години би трябвало да знаят повече за историята на българските земи, на българите и за България. И ако не за всичко то поне за факта, че първата високоразвита цивилизация в Европа се появява в V хил. пр. н. е. именно в днешните български земи и създателите и в определен смисъл са първите европейци. Необходимо е също така да се познават и основните приноси на българите и Българската държава през Средните векове - епохата в която се поставяха основите на съвременната европейска цивилизация. Това е и реализираната успешно в VII-XIV век концепция за националната държава, станала модел за развитието на Европа вместо универсалната християнска държава и още по успешно реализираната цивилизационна мисия на българите в славянския свят. Свят, който и днес заема близо половината от територията и населението на Европа. Именно воден от мисълта, че е необходимо да се запълнят поне част от празнините в познанията на средния европеец върху България и българите авторът написа тази книга.
/Божидар Димитров/