Албер Камю за мен е повече от творец,така че мнението ми за книгата е особено пристрастно,но за добрия читател има лист книги,в които "Чужденецът" пази челна позиция.Харесана или не,книгата дава изобилие от сентенции,актуални и докосващи човека във всяка житейска ситуация."Тогава разбрах,че човек,който е живял макар само един-единствен ден,би могъл да прекара без мъка и сто години в затвор.Би имал достатъчно спомени,за да не се оттегчава."
Чужденецът
Автор: Албер Камю
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Брой страници | 112 |
| Година на издаване | 2004 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 130 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9545970316 |
| Баркод | 9545970316 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Дори и на подсъдимата скамейка е интересно да слушаш как говорят за теб."
“Мама е починала днес. Или може би вчера, не знам.” Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда - роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
"Чужденецът" е пестелива и мощна съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 -1960), носител на Нобелова награда за литература.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Персонажът Мьорсо е основното действащо лице в романа “Чужденецът” на Албер Камю. Той е обикновен и странен човек, който не успява да бъде разбран от обществото. Остава чужденец за другите, защото говори и върши това, което наистина мисли. Животът на Мьорсо е изчистен от излишни емоции. Майка му умира, а това, че не плаче на погребението й, в последствие оказва меко казано, неблагоприятно влияние за него, като накланя жизнеопределящата везна на общественото мнение и на Темида. Събитията са разказани от първо лице единствено число, което позволява на читателя да разбере поне отчасти действията на героя.
Зорница Замфирова, книжар, Хеликон - Благоевград
Няма по-пестелив, но по-точен роман, който да представя абсурда и псевдоправилата, по които живеят хората. Героят на Албер Камю е един обикновен човек. Толкова обикновен, че когато започнах да чета книгата се зачудих възможно ли е някой да звучи така безстрастно и праволинейно, и бях готова да се обърна срещу него...
Но всъщност трябва ли човек да плаче или да се радва, когато не чувства нищо, само защото така трябва? Самотен и отчужден от хората Мьорсо е неспособен да изпитва и изразява силни чувства. Затова, когато е изправен пред съда, защото е убил човек, той няма шанс. Убийството е нелепо и при самозащита, но Мьорсо не показва угризение или съжаление за станалото. Та той дори не е плакал, когато майка му е починала, как е възможно един такъв човек да е невинен, шепнат си хората.
Не си мислете, че Мьорсо е герой, той не притежава дори и малка част героично поведение. Той просто не може да лъже, а когато не си като другите, нямаш място в техния свят...
Даниела Апостолова - Хеликон Варна,Пикадили Парк
Романът „Чужденецът” може да бъде разгледан като ключов момент в съвременната литература. Всяко изследване на съвременната литература или съвременността изобщо, би било непълно и неточно, ако не разглежда в себе си и „Чужденецът”
Един жестоко оголващ роман. Tекст, който „разнищва” болестта на нашето съвремие.
Чуждостта между хората, между човека и света, между човека и самия себе си.
“Чужденецът, който през някои мигове идва срещу вас в огледалото, в този познат и все пак смущаващ близък, когото откриваме по собствените си снимки”.
Непреодолима бездна на чуждостта, в живота и смъртта…смъртта на една майка, на жена, на куче..Нима между човека и света може да има друго отношение освен на чуждост.
Кога започва „разнищването” което може да ни измъкне от тоя порочен кръг? “Да започнеш да мислиш, означава да започнеш да се разнищваш”.
Човек пред смъртта, достигнал своята цялост, хармония и единение. Разбрал, че и един ден живот е достатъчен, за да имаш винаги какво да „разнищваш”.
“Упоритостта и прозорливостта са привилегировани зрители в тази нечовешка игра, където абсурдът, надеждата и смъртта си разменят реплики. Тогава духът може да анализира фигурите на този танц едновременно прост и изтънчен, преди да ги проучи и сам да се впусне в тях”. Да се почувстваш щастлив в последния ден на живота си…
Един жестоко оголващ роман. Tекст, който „разнищва” болестта на нашето съвремие.
Чуждостта между хората, между човека и света, между човека и самия себе си.
“Чужденецът, който през някои мигове идва срещу вас в огледалото, в този познат и все пак смущаващ близък, когото откриваме по собствените си снимки”.
Непреодолима бездна на чуждостта, в живота и смъртта…смъртта на една майка, на жена, на куче..Нима между човека и света може да има друго отношение освен на чуждост.
Кога започва „разнищването” което може да ни измъкне от тоя порочен кръг? “Да започнеш да мислиш, означава да започнеш да се разнищваш”.
Човек пред смъртта, достигнал своята цялост, хармония и единение. Разбрал, че и един ден живот е достатъчен, за да имаш винаги какво да „разнищваш”.
“Упоритостта и прозорливостта са привилегировани зрители в тази нечовешка игра, където абсурдът, надеждата и смъртта си разменят реплики. Тогава духът може да анализира фигурите на този танц едновременно прост и изтънчен, преди да ги проучи и сам да се впусне в тях”. Да се почувстваш щастлив в последния ден на живота си…
Невена Крумова - Хеликон, София - Гранд хотел България
