Доайенът на швейцарската литература Адолф Мушг се смята за съвестта на Швейцария и майстор на блестящо конструирани многопластови романи и разкази. Присъщи за него са иронията и черния хумор, с които разглежда мястото на интелектуалеца в съвременния свят. Наричан още “провокатор с грация” или “сладкодумен артист”, Мушг е проникновен разказвач, който достига до бездната на човешката душа.

Зутер е съдебен репортер, чиято неизлечимо болна от рак съпруга се самоубива. Сломен от скръб, той се оттегля от света и не желае да бъде обезпокояван от никого. Но една вечер уединението му е нарушено от телефонен звън. Отсреща някой мълчи в слушалката. Месеци наред, точно в 23 часа и 17 минути, телефонът звъни. Един ден някой стреля по Зутер и го ранява. Той провежда свое собствено разследване. Като съдебен репортер е имал навика да взема страна по делата и неведнъж материалите, които е писал за вестниците са се оказвали решаващи, за да оневинят или очернят още повече подсъдимия. Един от процесите, които е отразявал преди години, може би представлява ключ към загадъчните телефонни обаждания и нападението срещу него. Възможно ли е фактът, че веднъж е изневерил на съпругата си с жената на нейния бивш любовник, прочут художник, който от своя страна е въвлечен в афера с убийца, да предлага решението? Мотивите изобилстват, но случаят приключва, когато Зутер се заема да изпълни последната воля на жена си.

В романа си “Щастието на Зутер” Адолф Мушг е във върховната си форма. Сладкодумен, невероятен, ироничен и дълбок.