На прага на своята осемдесетгодишнина Павел Матев е композирал новата си книга само от стихотворения, писани през последните две години.

И сега Матев защитава ярко духовната територия на своята поезия и името си на поет със съвест, при това най-суров към самия себе си. „Късна пощада" обаче не е епилог на живота, а по-скоро автореквием: „Свободен съм за смърт" е първият акорд на съкровената поетична изповед. В нея отново блясва самобитната дарба на Матев да търси музиката в стиха и стиховете му да звучат като музика.

Този лиричен сборник, създаден с маята на „Молитва", на равнището на „Чайките почиват на вълните" и „Натрупани мълчания", се родее с върховите постижения на поета, което ще рече - и на съвременната българска поезия.