Ярослав Хашек е прозаик и публицист, автор на романа "Приключенията на добрия войник Швейк"- шедьовър в световната литература. Роден в Прага в семейството на беден учител. За участие в политическа демонстрация е изключен от гимназията. От 1903 г. се отдава изцяло на литературна дейност. До началото на Първата световна войната написва над 1000 разказа. През войната е мобилизиран в Австро-унгарска армия, но през 1915 преминава фронтовата линия и се предава на руснаците. През 1918 г. постъпва в Червената армия. В годините на Гражданската война редактира чешки, немски и унгарски списания. В края на 20-те години, поканен от чехословашка делегация, се връща в родината си.
Настоящият сборник включва късите му сатирични разкази - дело на един проницателно и многостранно наблюдаващ човек, една от големите победи на хуманистичното начало в световната литература. Авторът сближава разказа с просторечивото разказване и кръстосва в него повествователни и стилови типове, каквито трудно биха могли да се съберат в няколкото страници на един кратък разказ - условност, фактичност, автобиографичност, репортажност.


Отец Ондржей обитаваше вече осемдесет години чистилището, без да знае всъщност защо. Окончателната му присъда все още не беше произнесена, въпреки че в последните години за чистилището нямаше кой знае каква навалица. Повечето от душите се спираха тук само временно и скоро биваха отвеждани в ада. От време на време преподобният отец намираше смелост и плахо се обръщаше към някои от ангелите пазители.
- Защо всъщност ме държите тук, господа?
Ангелите свиваха криле и отговаряха:
- Делото ви все още не е приключило окончателно, преподобни отче.
От всички тия приказки на отчето му ставаше безкрайно мъчно, както могат да скърбят само душите в чистилището, защото, колкото и да напрягаше ума си, той не можеше да си спомни нито едно свое прегрешение. Той беше един от достойните за почит свещеници, каквито описва Райс, и на земята се беше отличавал с всички черти, отговарящи на описанието на писателя: имаше дълги бели коси, треперлив старчески глас, морал и душевна чистота от първа категория.
А ето, че все още си стоеше в предварителния арест на чистилището.
Из Грехът на поп Ондржей