Вечната алтернатива Ад - Рай, позната на читателя в нейните конвенционални измерения, претърпява в романа неочаквано преосмисляне. Адът, като свят на повторението, привлича повече главните герои Бени и Гини, отколкото еднократността на явленията в прехваления рай.
"Кой казва, че адът не е много по-човечен и поносим свят от този?... Раят, такъв, какъвто са ми го описвали, ми прилича повече на мъртво съвършенство. Докато адът - несъвършеният, хаотичен, непрегледен ад като олицетворение на света на повторението - отговаря много повече на формата, която иска да приеме моят дух"
С тези думи Бени съзнателно поема пътя към ада.
Ще спаси ли той любовта си от еднократния акт в рая, като я превърне във вечно, безкрайно повтарящо се действие в ада?
Адът ли е мястото за човешката любов? И дали целта оправдава средствата?