"Златната й къдрава коса се е разпиляла по възглавницата, кожата й белее в светлината на светкавиците, проблясващи отвъд пекановите дървета, които се виждат от прозореца на спалнята. Нощта е гореща и задушна, облаците са като нарисувани на фона на небето. .... Внезапно метален лост изтръгва вратата от пантите и в къщата нахлуват двама мъже с тежки обувки и пушки-помпи в ръце, готови за стрелба. Единият е висок хаитянин, а другият - южноамериканец, чиято коса се спуска край ушите му на мазни къдрици. Без да продумат, застават в долния край на леглото, в което тя спи сама. Тя се събужда с отворена уста, с разширени и невиждащи очи..."
Джеймс Лий Бърк